Депресия - причини и обяснения

loading...

Има данни за нарастването на броя на хората страдащи от депресия, както и за намалянето на възрастовата граница за поява на разстройството.
Както при всички проблеми в психологията, и тук различните теории предлагат различни обяснения, относно развитието на това заболяване.

Психоаналитичната перспектива:

Депресивното състояние се разглежда като реакция от загубата на нещо много ценно в живота на дадения човек. Неадекватната родителска грижа или загубата на единия родител в ранното детство също се отчитат като фактори, които силно могат да повлияят на устойчивостта на психиката на човека в зрялата му възраст. При по-силно стресова ситуация или при нужда от адаптация към променени социални условия, риска тази личност да изпадне в дълбока депресия е много по-голям от този при останалите хора.

Трябва да направим и едно уточнение - кличната или "дълбока" депресия е нещо съвсем различно от леките депресивни състояния, в които всеки от нас изпада от време на време. Всеки човек преминава през т.н. "синьо" настроение като причините могат да бъдат различни - преумора - физическа или психическа - временни неуспехи или проблеми, с които се сбъскваме в ежедневието си. Но тези леки депресии си остават преходни състояния и в никакъв случай не са трайна нагласа.
При появата на дълбока депресия положението е наистина сериозно. Тя трае най-малко 2 седмици, а основните признаци са следните:
- страдащите от заболяването губят интерес към основни дейностти от ежедневието си и любими занимания, които преди това са им доставяли удоволствие;
- изпитват отпадналост и липса на енергия;
- поради това чувство на безсилие се наблюдава забавяне на реакциите на цялостното поведение;
- страдащите се оплакват от огромните усилия, които трябва да направят за да се концентрират, да мислят по проблеми от ежедневието си и да взимат адекватни решения;
- проблеми със съня - нередовен сън, трудностти със заспиването;
- страдащите имат подчертано негативна представа за самите себе си - че са безполезни и ненужни за околните;

Обяснения за депресията на бихевиористите*

Бихевиоризъм - от англ. behavior - поведението се разглежда като резултат от заучаването - реакциите на организма се оформят според наказанията и наградите, които той получава при реакцията си към определен стимул от средата;

Спомнете си кучето на Павлов:)
Т.е правим неща, които сме разбрали, че ще ни донесат някаква награда и отбягваме онези, които са ни причинили болка;
Според Петер Люинсън(1974), депресията възниква когато вече поведението на личността не води до наградите, които преди са били резултат от него.

Примери са загубата на работа или пенсионирането, загубата на близък човек и др. Всички те представляват рязка промяна в социалната среда. Човек се озовова в нова ситуация, неподготвен и непритежаващ необходимите умения за да получи обичта и одобрението на другите.
Когато след определен период от напразни усилия, човек все още не успява да намери онова от, което има нужда или което е изгубил, той престава да опитва. Това е момента, в който депресията започва своето развитие. Човекът е разочарован и не вижда смисал от опитите си и се оставя на инерцията.

Получава се затворен кръг - страдащия се затваря в себе си и се отдръпва въпреки, че единственото, което би му помогнало е именно подкрепата и контакта с околните.

Причините според когнитивното направление в психологията:

Когнитивната психология търси обяснения за човешкото поведение в познавателните процеси като паметта и мисълта.
Когнитивните психолози се фокусират върху начина, по който мисли и разсъждава депресираната личност. Психологът Бек /1967/ разглежда именно негативното отношение на хората в депресия към самите себи си, света като цяло и околните. Това отношение е видимо от разсъждения като:
-"никой не ме харесва"
-"нищо никога не става както трябва"
-"на никой не му пука дали ме има или не" и др.

Бек установява, че депресираните хора правят логически грешки в разсъжденията си относно начина, по който се развиват събитията в живота им
- вглеждат се в малките подробности и ги вадят от контекста на ситуацията;
- правят обобщения от единични случаи;
- подценяват почти винаги всичко положително в живота си.
Бек описва и поведението на една своя пациентка за да покаже колоко изопачено е мисленето на депресирания човек и че винаги основната му посока е негативизма.
А примерът е следния: Когато се случвало терапевта да закъснява за срещите си с нея, тя виняла себе си като споделяла, че той сигурно няма особено голямо желание да я види защото била безнадежден случай. Когато обаче се случвало терапевта да подрани, пациентката отново имала обяснение свързано с нейните недостатъци, като отбелязвала, че сигурно е много болна щом терапевта се е разбързал така за срещата им.

Психоаналитиците посочват травмите от миналото, бихевиористите ни обръщат внимание на липсата на стимули, които да ни носят удоволствие, а познавателните психолози се обръщат към съдържанието на мисълта. Каквито и да са причините за депресията, много по съществено е всъщност да се открие ефективен начин за лечението й.