Общуването в ранна детска възраст

loading...

Всеки човек има нужда от общуване още от първите дни след раждането си, от там започва и възпитанието, а според Аристотел ”Възпитанието на детето започва преди раждането му.” Общуването между детето и родителите започва още от раждането и има голямо значение за детското развитие, като основните форми на общуване са:

- ситуативно- личностно: усмивка, ласка, което е първата форма на общуване на детето с възрастния.

- ситуативно- делово: възниква през второто полугодие от живота на детето и обслужва предметно- манипулативната дейност.

Общуването с връстници възниква по-късно. А от най-ранна възраст детето изпитва нужда от общуване с възрастния, като първоначално общуването е емоционално. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в емоционалното и умствено развитие на детето. Именно със своите адекватни грижи и положително отношение родителите задоволяват много от основните потребности на детето, а те са:

-афективни: потребност от обич, емоционална привързаност и защитеност.

-социални:потребност от общуване и сътрудничество с възрастния.

-сензорни: потребност от достатъчно разнообразие и изменчиви ситуации.

Тук е мястото да посочим и основните цели на родителите:

  • Да помагат на детето да разбере, че е обичано и че за него се грижат.
  • Да му помогнат да развие способностите си.
  • Да насърчат интересите на детето към света.
  • Именно от оценките на родителите започват осъзнаването у детето на собственото му ”Аз” и неговата самооценка.
  • Да създадат нормални битови и емоционални условия на живот на своето дете.


Първият възрастен с когото детето общува е майката. А първите средства на това общуване са експресивно- мимически (усмивка),след които се развиват предметно- действените и накрая- речевите.

Развитието на детето през първите месеци и години след раждането има неизмерима важност за бъдещото физическо и психично оформяне на човека. Това е период на неговото първо приспособяване към живота, на първо запознаване с околната среда и на придобиване и овладяване на основните човешки прояви. Ако грижите на възрастните се ограничат само с хигиенни мероприятия и хранене, психичното му развитие ще изостане.

От напълно безпомощно същество, каквото е детето при своето раждане, в продължение на първите 3 години то придобива ред способности и умения. А на всичко това детето трябва да се научи от възрастния, който се грижи за него. Кои са основните белези за нормално развиващото се дете в емоционален план? Характерно за нормално развиващото се дете, получаващо адекватни родителски грижи са:
Поява на усмивка (3-я месец след раждането на детето),
Тревога от непознат т.е. детето плаче или се разтревожва от появата на непознато лице (8-и месец),
Поява на “Не” т.е. детето казва не на всичко което не иска (през 3-та година).

Тези феномени отсъстват при депривираното дете.
Съзнанието за собственото” Аз” се появява през 3-та година, тогава детето се идентифицира и полово. В процеса на общуване с възрастния и предметната дейност детето започва да отделя себе си от другия, близките от чуждите, да познава своите вещи , да се разпознава в огледалото, както и своето собствено аз.

Адекватните грижи за правилното развитие на детето са основата не само за цялостното му личностно формиране, но и за подготовката му за у-ще.

Предпоставки за нормалното развитие на детето са: Атмосфера на топлина, обич и доверие.
Чувство на сигурност и защитеност. Емоционална подкрепа и устойчивост на създадените връзки. Признаване на индивидуалността на всяко дете. Поддържането на познавателната активност и интереси към околния свят у детето.

Дете лишено от емоционална привързаност към своята майка не изгражда дълбока връзка с един възрастен и жадно се стреми към физически контакт с всеки познат и непознат, поведението му е наивно и прилепчиво. Нормалният тип поведение е, ако детето е привързано и страда за майка си при нейното отсъствие и ако не се прилепва към непознат.

Ако родителските грижи са некачествени или ако детето е отделено от майката веднага след раждането му или след като е установена емоционална връзка дете- възрастен, детето може да изпадне в особено състояние- психическа депривация.